НЕВЀЩ

НЕВЀЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който не е вещ, добре подготвен, няма познания или опит в някоя област; несведущ, некомпетентен, неподготвен. Унтерофицерът излезе невещ в тия планини. Ив. Вазов, Съч. ХV, 130. И до днешния ден по много места в нашето отечество основните училища се поверяват на деца или на невещи учители, които не знаят как да преподават, нито как да постъпват с малките дечица. Знан., 1875, бр. 24, 376. Журнал, газета или изобщо, да кажем, печатът, на днешно време, в ръцете на вещи люде е сила, каквато е сила па̀рата,.. Но в ръцете на невещи хора тая велика сила е се едно, като кога дадеш на детето остър нож или пушка в ръцете. Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 81. // Който не е опитен, умел, за да върши нещо добре. Топът обаче бил калпав или топчията невещ, та при първия и единствен гърмеж гранатата не отишла по-далеко от реката. Ив. Вазов, Съч. VII, 55. Записаните досега песни от Северна България.. не са тъй поетични и издържани.. Тия песни са събирани от невещи събирачи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 16. Турците, невещи тогаз и неизкусни в обсадата, не щяха да имат големи сполуки, ако не им спомагаха в туй много от вероотстъпниците гърци. С. Бобчев, СОИ, 69.

2. Който е присъщ на такъв човек; неумел, некомпетентен. Множество излинели фотографически образи по стената и една карта на България, начертана от невеща ръка. Ив. Вазов, Съч. IХ, 54. С вещо гледание и слабото дете става силно, а с невещото загива и най-силното. Лет., 1869, 91.

3. Книж. Необразован, прост, невеж. Днес Египет не е друго, освен една страна, населена от един народ беден, невещ и който в своето долне състояние разгледва чудесните паметници, въздигнати от дедите му, със същото хладнокръвие, с което един дивак разгледва скалите, които покриват горите и планините. С. Бобчев, ПОС (пре‑

вод), 251. Всичкото простонародие лекоумно, невещо.., що тласка до последната крайност онова любопитство,природно человеческому роду, затича се. И. Адженов, ВК (превод), 113.

Списък на думите по буква