НЕВИДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЍДЕН¹, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. Невидим, незабележим. Тази глъчка [под тревите], съставена от безчислени други,.. е глас на множество малки и невидни същества. БКн, 1859, кн. II, март, 197. Твой всякой звук и всяка дума / в зори заглежда в висота / и на невидна чучулига / дочува само песента. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 15. Над нея листец закъснял се отрони, / невиден, нечут. К. Христов, ХЗ 1911, 74.

НЕВЍДЕН², -а, -о, мн. -и и -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. 1. Невиждан (в 1 и 3 знач.); невидян. Тя [лодката] приличаше на огромна бяла морска птица с невидена форма. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 123. Зора са йе зазорила, / .. / низ хубава Влашка земя. / Не йе зора невидена, / но йе Рабрьо с добра коня. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 32. ● Невиден и нечут (нечуен). За усилване. И вие, и аз, щяхме да сторим като него. Тури се в положението му, пред един такъв нечут и невиден скандал и срам! Ив. Вазов, Съч. Х, 34. Кога чуле роднините и приятелите на богатио, оти е болен от една невидена и нечуена болест, сите дотърчали да го видат. СбНУ ХIV, 104.

2. Рядко. Който е преминал неусетно, незабелязано, обикн. защото не е бил пълноце‑

нен, истински, такъв, какъвто трябва. Като я гледаше човек как от сърце плаче и как мило нарежда, можеше да си помисли, че.. оплаква и своята загубена и невидена младост. Т. Влайков, Съч. II, 253. ● Невиден и нечут. За усилване. Изминали са, майно ле, / добри дни празна неделя, / нечути и невидени, / .. / — Пусти ме, мале, баре днес / на ѝзлез празна неделя." Нар. пес., СбВСтТ, 99.

◊ Огря ме от невидена страна. Диал. Случи ми се нещо неочаквано, обикн. хубаво, добро.