НЕВИДЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВИДЯ̀Л, -а, -о, мн. невидѐли, прил. 1. Който не е видял, усетил, забелязал нещо. Василчо взе една [ябълка] и я хвърли към Божура. Но не можа да я удари, Божура се престори на невидяла. Й. Йовков, СЛ, 67.

2. Който е бил лишен от нещо. Единият смигна на другия и посочи жените с бухалките и чергите. — Новите хора! Вода невидели! Й. Вълчев, СКН, 527. Аз чувам тиха жал по утринта / на слънце невидели слънчогледи. Д. Дебелянов, С 1936, 30. Ти сирашки род селашки, / невидяло мир сърце, / ти се бориш, що да сториш, / рий в пръстта до гроб ръце! П. К. Яворов, Съч. I, 35.

3. Като същ. Човек, който е бил лишен от нещо и затова проявява ненаситност, когато то му се предостави или случи. Пази боже от сиромашко невидяло. Погов. СбНУ ХХХI, 139.

◊ Ям (пия и др.) като невидял. Разг. Ям (пия и др.) много лакомо, ненаситно. Петко Де е друг човек, пие си прилично. Затова сега забеляза на Димята: — По-питомно пий, бре, срамота е. Гълташ като невидял. Г. Краев, ВН, 1965, бр. 4292, 4. Буля Стоянка негодува в себе си, гамосва мълком лакомите деца, които лапат като невидели. Ст. Чилингиров, ПЖ, 32.