НЕВИДЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВИДЯ̀Н, -а, -о, мн. невидѐни, прил. 1. Невиждан (в 1 и 3 знач.). — Ах, Павле, добре, че ме накара!... Не вярвах, знаеш ли, че на моя възраст човек може да изживява юношески трепети, всичко да му се струва начално, неизпитано, невидяно... Б. Болгар, Б, 128. Така София изведнъж се превърна в един изумителен свят, дето на всяка крачка срещаш необикновени хора, виждаш невидени работи. К. Константинов, ППГ, 87. Пенка наистина го обича, но невидени очи скоро се забравят. Елин Пелин, Съч. I, 13. Има навред по света красота невидяна — / песни нечути, безценни сърца. Д. Жотев, Худ. С I, 280.

2. Като същ. невидяно ср. Нещо, което друг път не е ставало, което е непознато (Н. Геров, РБЯ).

◊ Чудо невидяно. Разг. Нещо особено, изключително, което прави силно впечатление; чудо невиждано. Събудих се и видях чудо невидяно. На голямата овчакупелска поляна стоеше цирк. В. Цонев, ЕВОК, 125.

— Друга (остар. и диал.) форма: невѝден.