НЕВЍЖДАН

НЕВЍЖДАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с непознат вид или същност, такъв, какъвто някой или никой не е виждал или преживявал до определен момент; необикновен, неизвестен, непознат. Последвал слугата, който го завел в една голяма зала. Посред залата била сложена разкошна трапеза с невиждани ястия, плодове и напитки. Св. Минков, ПШ, 124. — Ще дойде ден — говореха старите овчари на синове и внуци покрай огнищата в зимните нощи — и ще се роди юнак невиждан! О. Василев, ЗЗ,31. Започнаха да нареждат стоките си и ябанджиите и се показаха по пазарищата чудеса и хубости, невиждани досега в Преспа. Д. Талев, ПК, 305. Невиждано, странно небе азиатско, / и ти, вечно слънце на Изтока! — / Мираж ли са сините облаци, плувнали / в зелено небе, над някаква жълта земя? Ел. Багряна, СЧ, 27. Невиждана гледка. Невиждано изобретение. // Който, когото или какъвто някой не е виждал през определен, обикн. дълъг период. Затрещяха и първите гръмотевици, а след тях рукна пороен, отдавна невиждан дъжд. А. Христофоров, А, 281. Невиждано лице скоро са забравя. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 300.

2. Който не се вижда, забелязва; незабележим, невидим. Скрит в тревата и невиждан от никого, дълго наблюдаваше и се любуваше отдалеч на големия кон на дяда Давида. Й. Йовков, ПК, 193-194.

3. Прен. Който поразява, откроява се с качествата, особеностите си; изключителен, необикновен, небивал, нечуван, нечут. Българската държава се е разпростряла на три морета — Черно, Бяло и Адриатическо и достигнала невиждана мощ. Ст. Михайлов, ЕБС, 99. През пролетта над селото връхлетя невиждана буря. Тя започна късно вечерта и продължи цялата нощ. М. Гръбчева, ВИН, 18. И започна невиждан побой, какъвто човек трудно може да си представи. Витко се превърна само на кръв и парцали. Ив. Хаджимарчев, ОК, 307. Миналата година се роди невиждана царевица. Ив. Петров, НЛ, 154. И борческата, / героична твоя слава [на Варшава] / с невиждан блясък / над света сега блести. Ел. Багряна, С, 1950, кн. 6, 12. Невиждана суша. Невиждани мъки. Невиждан разкош. Невиждан разцвет. Невиждана красота. ● Невиждан и нечуван (нечут). Разг. За усилване. И посипаха се върху бедния Дели

щъркел актове и глоби, нечувани и невиждани дотогава в селото. Т. Влайков, Съч. III, 116. Най-напред Стубел печата една малка книжка песни.., която в десет години претърпя две издания: успех, невиждан и нечуван на Острова на блажените. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 230. На ден Голяма Богородица станала нова кръвнина. Нечута и невиждана. Н. Хайтов, ШГ, 118. // Със същ. за качество, обикн. на човек. Който притежава в голяма степен, силно проявено означеното от следващото съществително качество; невероятен, необикновен, изключителен, нечуван. И друго забеляза старият: рядък, невиждан чистник! Той дори и на излизане си изтри краката на изтривалката. Д. Калфов, Избр. разк., 379. Едно от момчетата -..- твърде се харесваше на Орфея.. То беше невиждан бегач, ловък и опитен лодкар, изумителен плувец и прекрасен рибар. Г. Караславов, Избр. съч. V, 327. Ротният командир, в чиято рота го бяха причислили — един невиждан крамолник, който не спеше, — беше душа на младите офицери. А. Страшимиров, Съч. I, 81.

Чудо невиждано. Разг. Нещо особено, изключително, което прави силно впечатление; чудо невидяно. Такива големи, удобни, меки и скъпи коли не бяха виждали по този край.. От околните къщи се сипнаха мъже и жени, стари и млади, за да гледат това чудо невиждано. Г. Караславов, Избр. съч. V, 230. "Рекъл им е Вели, че ще иде в кафенето на Неджиб,.. — и те са се потътрили подире му. Нали си нямат свой акъл, зяпат го в устата — чудо невиждано!" В. Мутафчиева, ЛСВ I, 107.

Списък на думите по буква