НЕВЍНЕН

НЕВЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който няма вина, не е извършил някакво провинение, престъпление и под.; невиновен. Противоп. виновен. Някога той смяташе, че всеки уволнен е провинен в нещо. Симо не беше направил нищо лошо. Старецът знаеше, че работникът пострада невинен. Вл. Полянов, ПП, 103. — И ти трябва да арестуваш невинни хора и да проливаш човешка кръв, за да запазиш службата си? — попита жена му [на Килифарев]. М. Марчевски, МП, 52. Откритието на доказателствата, че осъдений е невинен,.. ся счита законен повод да ся възобнови делото за него. ВПУСЧБ, 83.

2. Който не взема участие в някакъв конфликт, сблъсък, война и под., а понася без вина тежки последствия от тях. Църварица — гробница на стотици невинни души, незнайни жертви на войната и на човешкото безумие. Л. Стоянов, Х, 101. Уж търсят комити, пък то — колят невинните хора. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 172. "Много лош цар бил Ирод! Толкова невинни деца погубил!" Хр. Смирненски, Съч. III, 173.

3. Който не причинява зло, вреда, пакост; безвреден, безобиден. — Кой уби птичката?... Кой е дръзнал със стрела да прониже сърцето на това невинно животинче? К. Петканов, ЗлЗ, 111-112. Тя намира един стърк невинен щир, изскубва го, тъпче го със своето малко краченце и пак въздиша. Л. Каравелов, Съч. VII, 54. Лъвченца на малко недели не са по-големи от малки кученца; и са невинни, хубави и игриви като котенцата. П. Р. Славейков, СК, 72. Гълъби невинни, бели, / .. / Стига вий сте се въртели / сѐ над тез поля широки. Ив. Вазов, Съч. I, 149.

4. Прен. Който не вреди или не произтича от умисъл да се навреди, да се извърши зло или нещо нередно, непозволено, непочтено, грешно; безобиден. — Политика сега не ща да правя, напълнил съм с нея вестника. За друго да гълчим, за невинни работи. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 28. Разходките към гарата в празнични дни бяха нещо обикновено и никой не можеше да предположи, че това невинно развлечение на хилядния народ след малко ще се превърне в неудържима и буйна манифестация. Й. Йовков, Разк. III, 138. Любовта е невинна винаги, каквото и да ни донесе, където и да ни изведе. Има разрушителни сили вътре в нас. Бл. Димитрова, Лав., 249. Те [девойчетата] идваха при нея да поработят заедно, да се посмеят, да попеят, да споделят невинните си тайни. Д. Талев, ЖС, 205. Невинна лъжа. Невинна шега. Невинно удоволствие.

5. Прен. Който не представлява опасност, не заплашва с неприятни последици; дребен, незначителен, безобиден. Едно бе забравил Матей Матов в тоя миг — че лежи на легло и че това не е невинна работа. Левият му крак бе като вдървен, едва движеше и лявата си ръка. Л. Стоянов, П, 364. Облъченият организъм става много по-възприемчив към различни инфекции,.. Невинни кожни наранявания, които иначе биха заздравели в няколко дни, бързо се инфектират и дълго време не оздравяват. Вл. Андреев, АЕЖМ, 36. Дъхът на болния [от холера], досяганието до него и пипанието са невинни и безопасни. Знан., 1875, бр. 5, 72. Кой няма да се сети, че е то [виното], / уж по-невинно де, за женорята, / макар че блъска повече в главата?. К. Христов, ЧБ, 89-90. Невинна причина. Невинна слабост. // Който не носи или не предвещава, предсказва нищо лошо, страшно. Виждахме, наистина, далеч на хоризонта около града тия чести хълмове и могили, но нещо повече от живописното табло на един най-невинен пейзаж ние не виждахме. Й. Йовков, Разк. II, 124. Небето сияеше в някаква чудна невинна светлина. М. Грубешлиева, ПП, 310. Да влезем в градината! Колко е хубаво тука! Колко невинна е природата! М. Балабанов, С (побълг.), 113.

6. Който е непокварен, душевно чист, който не познава зло, злоба, грях и под. Събрах всичката нежност на душата си, станах чиста и невинна в помислите си, обикнах повече хората и хубавото в света. Само така аз можах да се доближа и се превъплътя в моята Офелия. Ст. Грудев, ББ, 60. Пушеха и приказваха като най-невинни и беззлобни същества. К. Величков, ПССъч. I, 11. Докога щеш да злоупотребяваш, Порто, нашето търпение! ..Така е дошло време да извика цял български народ: от прегърбения побелял старец дору до най-невинното пеленаче, ангелче, детенце. НБ, 1876, бр. 19, 73. Адам и Ева били в начало невинни, безгрешни, щастливи и безсмъртни. Г. Йошев, КВИ, 1. Детенце малко с поглед лазурен, / .. / малко си йоще, малко, невинно. Ив. Вазов, Съч. I, 127. // Който принадлежи на човек с такива качества; чист, непокварен. Тогава монасите се убедиха, че душата на момчето е чиста и невинна. Елин Пелин, Съч. IV, 86. Детето носи на невинното си чело печатът на чистосърдечието. Ч, 1871, кн. 8, 243. Тираните бесни върлуваха веч, / полята пищяха от техния меч, / всеки ден от кърви невинни залети. Ив. Вазов, Съч. I, 184.

7. Който изразява душевна чистота, доброта, любов и др. Детското ѝ лице, свежо и невинно, сияеше също като тоя пролетен ден и в нейните дълбоки, сини очи,.., блестеше росата на безгрижие и радост. Елин Пелин, Съч. II, 44. На бледите ѝ устни се появи невинна детска усмивка. Кр. Григоров, Р, 86. Когато младото момиче, борейки се с невинния си свян, отново подигна очи, прозорецът отсреща беше затворен. Д. Талев, СК, 149-150. Когато спрат на мене — топло вгледани, / едни очи, така невинни и унесени, — / в гърдите ми се затопяват преспи ледени / и в ручей зазвучава млада песен. Ел. Багряна, ЗМ, 21. Невинен поглед. Невинен вид. Невинна радост.

8. Девствен, целомъдрен. До него — Нина, нещастна, опозорена. Чиста, невинна му се отдаде. Той я докара до туй. Погуби ѝ младостта, целия живот. Г. П. Стаматов, Разк. II, 37-38.

9. Прен. За време, период — който не е свързан със зло, с престъпления, грешки, грехове. Промени чаршафа на съпружеското легло и тантелените възглавнички, шити от нея с червена свила: Ц. Х. (Цонка Хрусанова) — мил спомен от невинното моминство. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 87. За̀лисно мечтаех в невинни години / щастие, наслада и бъднина златна. Хр. Белчев, Избр. съч., 40. Но друга песен вместо нея / бликна в душата ми — за радост, / за златни детски дни, за младост / невинна. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 129.

10. Остар. Наивен, добродушен, простосърдечен. — Няма да ни издаде, невинен човек е, — издума Хаджи Смион. Ив. Вазов, Съч. VIII, 58. Берковченки идат малко пустинни, / но инак са простодушни, невинни. П. Р. Славейков, Сл, 77.

11. Като същ. невинен (невинния<т>) м., невинни<те> мн. Обикн. членувано. Лице, което няма вина, провинения, грехове; невиновен. Да признаваш, че г. Каравелов е невиновен, да продължаваш да го държиш в тъмница и да му нанисаш отгоре удари.. — това е много по-осъдително от крадеца, който хваща невинния и вика: "Дръжте крадеца!" Ал. Константинов, Съч. I, 32. — Аз съм депутат. Хубаво ме гледай ти мене. Аз играя важна роля в околията, на мене се дължат изборите в оня край, хора се избиха, невинни пострадаха. Елин Пелин, Съч. IV, 174. Когато гледаха, че.. животно претърпява наказанието за престъпленията на оногова, който го е принесъл [в жертва], тогава те разумяваха как невинният може да пострада вместо повинните. ИЗ, 1877, 232-233.

Невинен <като> ангел; невинно <като> ангелче. Разг. Съвсем невинен, непокварен, чист. — Знай, че той, докат беше тука,не оставяше нито час Рада Госпожина самичка: твоето вярно гълъбче и невинно ангелче. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 118. А много бозайничета, досущ невинни ангели, уцеляле в съня си у някой ъгъл. НБ, 1876, бр. 1, 17. То [момичето] нищо не е съгрешило, то е невинно като ангелче. Т. Влайков, Съч. II, 234.

Списък на думите по буква