НЕВИННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЍННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на невинен; невиновност. Почитта към Яворов започна по-късно — след като се напечата следственото дело и се публикуваха писма, документи и спомени, доказващи неговата невинност. М. Кремен, РЯ, 22. Съдниците са длъжни да определят вината или невинността на подсъдимий по вътрешното си убеждение. ВП, 1878, 121. Безчестието е по-страшно от смъртта, а невинността и в гроба е сладка. П. Р. Славейков, СК, 157. Такава девственост и простота, / такваз невинност грееше от нея, / че всяка реч любовна него ден / срам, светотатство струваше се мен. К. Христов, Т, 17. И защо и до ден днешен не се чува нищо зло по селский домашен живот,.., живот пълен с радост, веселба, невинност, простота и щастие? Ил. Блъсков, Китка ., 1886, кн. 14, 19. Невинност на погледа. Невинност на забавленията.

◊ Самата невинност. Разг. Ирон. Лице, което изглежда невинно в най-висока степен, което е образец, въплъщение на такова качество. — Да подозираш Рада? Това е възмутително!.. — .. Аз я мислех самата невинност, брате, а какво излезе?.. — Лъжеш се, Рада те е обичала вярно. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 216. Новата ми приятелка се представяше за самата невинност, докато не се уверих, че не е така.