НЕВИНОВАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВИНОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Невиновен, невинен. По-подир казва, че ако да са разболяли някои и други ученици, то той що е виноват? Не е тъй, господин Теодорович! Тогава само бил би ти невиноват, ако биха направили на учениците дрехи и гащи, ако не в края на септември, то поне в края на октомври. С, 1872, бр. 43, 338. Боже праведний — голямо разпутство!.. Господине, да ми прощаваш, учението е невиновато на това. Ние видиме и другите, кои, не ходили на школа, и тие не остаят назад. ЦВ, 1859, бр. 440, 3.

2. Като същ. невиноват<ия<т>> м., невиновати<те> мн. Лице с такова качество; невинен, невиновен. Невиноватите говорят с дерзост и свобода. А. Гранитски, ПР (превод), 98.

— От рус. невиноватый.