НЀВИСОКОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Качество на невисок. При всичката невисокост на стана си, той вървеше големливо и крачеше едро и дълбокото съзнание за общественото му възвишение го правеше да се мисли и тялом висок и винаги се понавеждаше. Ив. Вазов, Съч. VII, 8.