НЕВМЕНЯЕМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВМЕНЯ̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Юрид. Липса на нормална психика, нормално мислене и чувство за отговорност към постъпките си; ненормалност. Убиецът е бил оправдан от съда поради невменяемост, но поставен в една виенска лудница. Р, 1927, бр. 238, 4. За да бъде човек наказателно отговорен, е нужно той да е вменяем. В човешкото съзнание.. това понятие се изгражда чрез своя антипод — невменяемостта. О, 1978, кн. 6, 16. Така или иначе, медицинската експертиза бе уважена, Атанас не бе подведен под съдебна отговорност за убийствата, тъй като те са били извършени в състояние на невменяемост. П. Вежинов, БГ, 206.