НЕВНИМА̀ТЕЛНО

НЕВНИМА̀ТЕЛНО нареч. 1. Без внимание, съсредоточеност; разсеяно. Четвъртото условие [за възпитание на вниманието] е никога да не се работи невнимателно. Псих. Х кл, 1951, 92. Пръв изяде своята нищожна хапка пощенският чиновник — изяде я набързо, невнимателно и се загледа с пуст поглед в морето. П. Вежинов, ДБ, 110. Той чистеше разглобената си флаута с едно дълго гъше перо и слушаше невнимателно бай Мича Бейзадето. Ив. Вазов, Съч. VIII, 19-20.

2. Без достатъчно съобразителност, предпазливост. — Ах! — извика той, като видя, че един сноп гореше, запален от невнимателно хвърлената неугасена кибритена клечка. Ив. Вазов, Съч. ХII, 18. Партиите ще бъдат забранени — заклати глава генералът и невнимателно седна върху опашката на редингота си, която се смачка под него. М. Грубешлиева, ПП, 272. Недей скача лудешки, и не играй безчинно и невнимателно, за да не станеш хром. П. Р. Славейков, ПЧ, 35. // Без старание или грижа да не се допусне грешка. — Тя е лекувана невнимателно, вие сте имали работа с шарлатани! Ив. Вазов, Съч. IХ, 143.

3. Без учтивост, почтителност, тактичност. Държи се невнимателно и грубо.

Списък на думите по буква