НЕВНЯТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВНЯ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. 1. Неразбираем, непонятен. Кастрофилактът Боислав го бе взел при себе си за ковчежник на грамотите и хрисовулите царски, та като дойдат в Мелник хора иноземци, Йоан да му бъде и тълмач, и да му тълкува невнятната им реч. П. Константинов, ПИГ, 25. Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта. Елин Пелин, Съч. I, 14. Как бучеше тогава гората от трясъка на повалените от бурята гигантски дървета!... Смутен от невнятен страх, тогава той се притискаше в краката на старите планинци. Кр. Велков, СБ, 18. Синя, обагрена със златно полска вечер, медни звънци на прибиращи се стада, далечна моминска песен — ветрецът ги сливаше в сладостно съзвучие, обвяваше с него челото ми и будеше там някакъв невнятен порив и аз да запея. О. Василев, ЖБ, 286.

2. За звук, мелодия — който не се чува, долавя ясно; смътен, неясен. И мелодията се протака мрачна и невнятна като зашеметително предчувствие за близък край. П. К. Яворов, ХК, 107. Понякога се счуй в затънтен някой кът / невнятен ромон от сподавени говори. П. П. Славейков, КП III, 10. Той [стрелочникът] чака, бди... Невнятен тътен веч / смутява тъмнотите в ширний край: / предвестие зловещо отдалеч, / че буря страшна ще се разиграй. Д. Полянов, Избр. ст, 16.

3. Неизвестен, непознат. Мракът вечерен прикриваше моминското вълнение и то оставаше невнятно за Йоана. П. Константинов, ПИГ, 28-29. Тогава [преди полунощ] времето тече многопосочно, спомените изпреварват предчувствията, .., в невнятни дълбини се заражда великодушие, самозапалват се страсти. С. Северняк, ИРЕ, 385. "Безумци, имах много мощ в гърдите, / а все пак роб бях аз на вас; / родени тамо доле — в низините, / за вас невнятни бяха висините / и ужаса на вечната ми власт!" Хр. Смирненски, Съч. I, 127.

— От рус. невнятный.