НЕВНЯ̀ТНО

НЕВНЯ̀ТНО нареч. Поет. 1. Неразбираемо, непонятно. Бледните им устни [на последователите на Христа] нашепваха гласно, но невнятно за мнозина великата проповед на техния велик учител. Ст. Чилингиров, ХНН, 227. Дара повтаря невнятно с превързана уста с бяла марля, замотана в снежната вихрушка: — Ако бяхме знаели. Бл. Димитрова, Лав, 215.

2. Неясно, трудно доловимо. Откъде гората, извита като венец над самите лозя, лъхна свежа прохлада и буренът около колибата невнятно зашумя. Ц. Церковски, Съч. III, 9. Надолу, в урвата, тук-там невнятно / зачуят се припрени викове. К. Христов, Кр, 23.

Списък на думите по буква