НЕВОЗМОЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВОЗМО̀ЖНО нареч. Остар. Книж. Само с гл. съм, ставам, изглеждам. Невъзможно. За малките момичета от тая [Ямболска] махала беше твърде затруднително, даже понякога и невозможно да дохождат в отсамнето девиче училище. В.

Берон, С, 12. Той поиска да види рисуванията на Живка, Радка ги прехвали. Вярвай, му каза тя, невозможно е да видим нещо по-хубаво. П. Бобеков, БВК (побълг.), 27.