НЕВО̀ЛЕВ

НЕВО̀ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Псих. 1. Който не е свързан с волята, който става без участие на волята; неволеви. Неволевото внимание се поражда от предметите и явленията без предварително съзнателно намерение на човека и се задържа без всякакви усилия, даже често пъти въпреки нашето желание. Псих. ХI кл, 1958, 45. Типичен пример за неволеви .. движения са рефлексните движения: кашляне, кихане, мигане. Псих. Х кл, 1951, 144. Обикновено и изразните движения, в които се проявяват чувствата, имат неволев характер: при силен гняв човек неволно стиска зъби и свива юмруци. Псих. Х кл, 1951, 144.

2. Който действува без участие на волята; неволеви. Мускулите на кожата биват предимно гладки. Те са неволеви и към тях се отнасят главно мускулите, които изправят космите. Ил. Петков и др., КВБ, 15.

Списък на думите по буква