НЕВОЛИТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕВОЛЍТ
НЕВОЛЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Неволен2, нещастен. Даде Господ третата година, / би година яко неволита, / легна либе болно да ми лежи; / като легна и глава не дигна, / та ми умре младо и зелено. Нар. пес., СбНУ II, 70.