НЕВОЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВО̀ЛНИК, мн. -ци, м. Поет. 1. Човек, който понася неволи, нещастия, който страда; нещастник, страдалец. Противоп. щастливец. Тъгата в неговата [на Д. Дебелянов] лирика отразява живота му на неволник, жестоко потискан от мизерия. П. Теофилов, К, 59. Безводна Добруджа често страда от дълги сушави лета.. В такива случаи с "Вай, Дудуле", по-често с "Герман" и като "пеперуди", рожба на езическо суеверие, земеделците неволници обикалят града, къра и оброчищата, за да изпросят дъжд. Ст. Грудев, АБ, 10. Мъгла и болка безначална препълни всички небосклони / и аз — неволник безприютен — помъкнах свойто тежко бреме. Хр. Ясенов, Събр. пр., 24.

2. Старин. Човек, лишен от свобода — роб, пленник, затворник. Сбираха се тука [в Родопа] роби от Византия,.., тук намираха спасение и докарваните през море неволници, които успяваха да се измъкнат от робските вериги на венецианските, на дубровнишките и ромейските галеони. О. Василев, ЗЗ, 24. — Че ти българин ли си? — Българин — някак тъжно отвърна непознатият — българин бях, а сега — наемник и агарянски неволник. Ст. Загорчинов, ДП, 401. В претъпкания кауш не можеше да се диша от задуха и смрад.. По телата на неволниците и по пода, по стените, по тавана пълзеше безбройна гад — дървеници, въшки, бълхи. Д. Талев, ПК, 707. На циганина повериха власт... Веднага / той подкачи да бие майка си с тояга! / Неволника направим ли свободен — / той за насилник само бива годен! Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 1, 10.