НЕВО̀ЛНИЦА

НЕВО̀ЛНИЦА ж. Поет. 1. Жена, която понася неволя, нещастия, която страда; нещастница, страдалка. Противоп. щастливка. На третий ден, с приведена глава / вървеше той след черното носило / на своята неволница невяста. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 163. Неволница майка — за неволи чедо, / еднаква съдба е — еднаква преграда. Хр. Белчев, Избр. съч., 40. ● Обр. Но такова място тя [душата], неволницата, не мо‑

жеше да им предложи [на чувствата], защото сама беше загубила устои под себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 114.

2. Старин. Жена, която не е свободна — робиня, пленница, затворничка. "Грабнах тогава най-хубавия кон и метнах девойката на седлото, па подир нея се метнах и аз. Шибнах коня след туй и полетяхме в нощта..." — Спасих аз неволницата, спасих и себе си. Ст. Загорчинов, ДП, 417. Сервий са родил в Рим, дето неговата майка стъпила в дома на Тарквиния пленница и неволница. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 270. Неволница в тъмница.

Списък на думите по буква