НЕВОЛНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВО̀ЛНИЧЕСТВО, мн. (рядко) -а, ср. Остар. Състояние, живот на неволник (във 2 знач.) — робство, плен, затворничество. После падението на неволничеството гражданите на Съединените щати са били длъжни да се погрижат за образованието и на черните робове. Знан., 1875, бр. 20-21, 320. И тъй са произлезли неволничествата, .., похищения,.., развращения и унищожения, които едно по друго, като измъчват слабата страна т.е. женския пол, .. опятняват историята на человека. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 3.