НЕВОЛНИШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВО̀ЛНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. поет. Който се отнася до неволник. Когато един народ почне да се връща назад, да упада духовно,.., той трябва да отправя погледа си към своите вождове и учители,.., да открива в тях отново блясъка на онези духовни ценности, за които е бил сляп в неволнишкия си живот. Б. Пенев, БР, 1931, кн. 6, 199. А ето слънчице — / тъжовно гледа върволица / от стари, млади и дечица / .. / Глави неволнишки навели — / отиват: вечно зло ги носи / към ниви глухо опустели. П. К. Яворов, Мис., 1894, кн. 10, 584. Слугини са момите ти [на селото] — сърни, / неволнишка е тяхната любов, / безрадостен — живота им суров! Ем. Попдимитров, ВСР, 16.