НЕВО̀ЛНО

НЕВО̀ЛНО1 нареч. 1. Без участие на волята, съзнанието, под действие на инстинкт, емоционален подтик, асоциация, навик и под.; несъзнателно, инстинктивно, машинално. Противоп. съзнателно, нарочно. В ръката му блесна малък револвер.. Мъжете неволно се оттеглиха назад, изплашени от възможността да ги засегне някой куршум. Ал. Бабек, МЕ, 46. Уморени бяха и хората, и конете;..; очите се затваряха неволно. Л. Стоянов, Б, 92. Цвета се изправи,.., прекръсти се неволно и тръгна към вратата. Елин Пелин, Съч. III, 120. Изгледът беше такъв, щото человек неволно ся запира да го погляда повечко. Б. Димитров, Я I, (превод), 8. И спомних си неволно аз тогава как често чувал съм рибар да пей. К. Христов, Т, 88.

2. Без предварително намерение, желание, поради невнимание, случайност или някакви обстоятелства; случайно, без да искам, неумишлено, непреднамерено, непредумишлено. Противоп. съзнателно, умишлено. Деца си играели с огън покрай плевника и го подпалили неволно. Ст. Марков, ДБ, 232. Веднъж,.., той стана неволно свидетел на една сцена. А. Гуляшки, Л, 129. И всеки мечтател безумен, попаднал неволно при мен, / остава завинаги жертва на моя загадъчен плен. Хр. Ясенов, Събр. пр., 79.

3. Остар. Без да се очаква, предвижда; неочаквано, ненадейно. Неволно сред тези места се мерна прашен италиански градец. Ив. Вазов, Съч. I, 64. Тяжкия колела,.. правяха тя да вземеш.. сие невидено чудо за карета,.. от двете страни големи прозорци у вратата,.. под които неволно ся изпречваше в очи лествица с няколко степени. С. Радулов, ГМП (превод), 98.

4. Остар. и диал. Против волята на някого, без желание; принудително. А които не ся покорят сега от своя воля, най-после ще ся покорят неволно. КТЕМ, 485. Цар Лев не отпусти робите български, но повдигна войска на Симеона: за което и Симеон востана на него и нави му, и зема своите роби неволно. Хр. Павлович, Ц, 32-33. Синът биде принуден да не излезе вън от татковата си заповед и неволно се ожени за оная, която не знаеше и не искаше нито да чуе. СбНУКШ, 228. Колкото и да сте ми мили, / вий ливади и поля! / Есен мя неволно сили / с вас да ся веч разделя. Ч, 1871, кн. 7, 220. Чуеш мене, Иван селянино, / сватба язе сега че да праим, / ама че да земем твоя мила сестра. / Ако нече с кеви [кеф] да я даваш, / може и неволно да я земем. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 77.

Волно или (и) неволно. Обикн. вмет. Съзнателно или без да искам; случайно. На Душко му ставаше неприятно, когато му напомняха, волно или неволно, че е от село. Елин Пелин, Съч. I, 200. Дългата верига на престъпленията му, в които волно и неволно беше постоянен съучастник и свидетел адвокатът, изведнъж се проточиха в паметта му. Кр. Велков, СБ, 145.

НЕВО̀ЛНО

НЕВО̀ЛНО2 нареч. Рядко. В неволя1; нещастно, злочесто. Противоп. щастливо, честито. О, проповед дивна, / велика и свята! / По нея неволно / живее жената. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 147.

Списък на думите по буква