НЕВОЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВО̀ЛНОСТ¹, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неволен¹; несъзнателност, неумишленост, непреднамереност. От възпоминание ли за добрините на болярката или от неволност на докачението на юначния мъж,.., той се причервил. Хр. Ботев, К (превод), 172.

НЕВО̀ЛНОСТ², -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Състояние, положение на неволен2; неволя1. Било би най-голямо нещастие,.. ако би после.. бързи пламенни радости следували дълга жалост и нещастна неволност. БДн, 1857, бр. 2, 7.