НЕВРАСТЕНЍК

НЕВРАСТЕНЍК, мн. -ци, м. 1. Мед. Лице, което страда от неврастения. Тоя, последният, бе неврастеник — страдаше от безсъница и цяла нощ, кукнал пред огъня,.., пушеше, кашляше. Д. Калфов, ПЮН, 17. Деветдесет на сто от неврастениците били деца на разведени, плодове на нещастни бракове. Отначало пораженията били невидими, след пубертета ставали непоправими. Н. Стефанова, ОС, 59. Лицето на този човек изразяваше силна уплаха, пръстите му трепереха като на неврастеник. Д. Ангелов, ЖС, 54. Също като неврастеник, преди още да седна, аз си казвах: "Ей сега ще заскърца", и мобилът действително заскърцваше. Ст. Грудев, АБ, 157.

2. Разш. Разг. Мъж, който е много раздразнителен. В Троян пращаха някое малко чираче у бай Кина Христов, бръснар, неврастеник с хубава и кротка булка. Ив. Хаджийски, БДНН I, 152.

Списък на думите по буква