НЕВРЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВРЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. 1. Неспособен, некадърен. А как ща да лекувам, когато липцват най-нужните церове, а от друга страна, не ща смея да се ослоня на невреден апотекар. АНГ I, 710. От яловата му [на саможивляка] неблагородна мисъл духът вдебелява като невреден да върви заедно с времето, а като ся яви човек такъв в обществото, бори ся за измет на човечеството. Ч, 1872, кн. 13, 652. — Море невредно юначе, / доде котли си налея — / три пъти слънце залезе, / три пъти слънце огрея. К. Христов, СК, 74.

2. Недостоен. Баба Кита.. Тю-у-у-у.. Язък за доброто момче!.. Пък си лика бяха с наша Анка, лика: — .. — но не би... От бащи невреден живот ще влекат... Ц. Церковски, ТЗ, 89.