НЕВРЕДИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВРЕДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който остава здрав, неувреден физически. Да слезе [Борис] комай от четири етажа, да мине през толкова надзиратели,.., да прескочи толкова препятствия и да се отърве невредим, не, това не беше комай възможно. Г. Караславов, Т, 106. Народът последва монаха, който невредим слезе от кладата. Елин Пелин, Съч. IV, 99. // Който остава незасегнат, неповреден, непокътнат. Само една къща,.., бе остала Тертерова,.. Когато Светослав се върна, боляринът му я предаде невредима, с всичките покъщнини, що бе намерил и завардил в нея. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 59. Край Одрин бе все то: и ден, и нощ гранати.. / Невредим / е храмът, съграден от майстора чутовен — / прост българин. К. Христов, ЧБ, 321.

2. Който благополучно излиза, измъква се от някаква опасност, положение. Нищо, ще умре, но нали ротата ще пристигне невредима на определената позиция! П. Вежинов, НС, 66. Акцията бе отложена и въоръжените групи се измъкнаха невредими... К. Георгиев, ВВБ, 93.

3. Остар. Който не може да бъде повреден, засегнат от нещо. Медея му дала една маз,.. Тази маз го направила невредим от огъня и от сичките удари на биковете. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 65. В тази борба Бог очивестно са показа покровител на Юда; защото в сражението са евиха пет мъжи знатни заради мъжеството и за конете си. От тях двамата, като зеха Юда помежду си, пазяха го невредим. Н. Михайловски, ССИ (превод), 95.