НЕВРЪ̀СТЕН

НЕВРЪ̀СТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Разг. 1. Който е още в детска възраст; малък. Останал невръстен сирак,.., момче едвам на десет години, бе даден за прислужник в току-що основания манастир Света Троица. Елин Пелин, Съч. IV, 84. Преди години тя бе гледала на смъртта като на избавление: тогава децата бяха още невръстни и тя се бореше с живота само със своите две ръце. Ст. Дичев, ЗС I, 93. Тя [Николина] беше прегърнала здраво невръстния едногодишен син на Перови, въртеше се с него и викаше сподавено: — Гошко! Г. Райчев, ЗК, 44. Ти излез, майко, послушай / със мойте братя невръстни / моята песен юнашка — / защо и как съм загинал / и какви думи издумал / пред смъртта и пред дружина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 6. // Който още не е достигнал пълнолетие; млад. Невръстни селски младежи — повечето от ергените бяха мобилизирани в Беломорието и Македония — задяваха под вишните момичета. Д. Димов, Т, 388. Отгоре, над нашите стаи, живееше някаква бедна жена, с едничката си дъщеря, невръстно, болнаво момиче — гимназистка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 112. Ирина беше още невръстно девойче и се страхуваше нощем самичка в стаята си, а понякога слугите забравяха да ѝ запалят и огън, но тя никога не се оплакваше. Т. Влайков, Съч. III, 81.

2. Прен. Който се отнася до детския или началото на младежкия период от живота на човек; ранен. — От невръстни години — заговори Теодосий, а гласът му трепереше — Исус седеше в душата ми и сладко я вълнуваше. Ст. Загорчинов, ДП, 223. Тя [Николина] беше истинско селско момиче, расло в работа — .. — още от невръстно детинство. Г. Райчев, ЗК, 32. Мое неспокойно поколение, / труден път ти в мрака извървя, / .. / Ти позна и битки, и погроми, / ти в невръстна младост възмъжа / и какви ли тежести огромни / на плещите си не издържа! Мл. Исаев, ЯД, 5.

3. Като същ. невръстни<те> мн. Деца; малките. Хората притичваха с чадъри, прескачайки потоците из улиците и пълнеха читалищния салон. Ние, невръстните, не бяхме, разбира се, там. К. Константинов, ППГ, 75. — Не! Не! Кефалът найн тук. Кефалът в море! — в своята безпомощност българинът изкълчваше вече родния език, като невръстните, когато искат да кажат нещо на чужд език. Н. Каралиева, Н, 11.

Списък на думите по буква