НЕВРЪ̀СТНИК

НЕВРЪ̀СТНИК, мн. -ци, м. Диал. Малко, невръстно дете. И случи се, помине невръстно дете, помами го с ябълката и настървено отхапе от нея. Хапка-две пълнят устата му с благост, услаждат невръстника. М. Смилова, ДСВ, 145. В невръстни години,..- аз правех 40 поклона пред Матер Божия, за да бъда прилежен, добър школник.. Тогава в мене говореше невръстникът. Ив. Кирилов, Съч. II, 172. Показа се разчорлената, изплашена глава на една руса девойка, притиснала здраво с едната си ръка до гърдите почти гол невръстник и няколко увехнали цветя. П. Михайлов, ПЗ, 106.

Списък на думите по буква