НЕВТАСАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВТА̀СА̀Л, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За хляб, тесто и др. — който не е бухнал, шупнал, колкото е необходимо под действието на мая, квас и не е готов за печене или използване, обработка. Драго ѝ е [на Минка], и от драгост шетба не случва, работа бърка.. Хляб невтасал ще метне, гозба несолена ще сложи, стомна без вода ще подаде... Ц. Церковски, Съч. III, 85-86. И той [Новак] сърдито плю в огъня. Дебелото му тяло се тресеше като невтасало тесто в нощви. Ст. Загорчинов, ДП, 478. // Остар. и диал. Който не е ферментирал. Невтасалата още боза, която съдържа в себе си много пробяла, продължава да прокисва в стомаха и с това препятствува на пищеварението. Знан., 1875, бр. 16, 248.