НЕВЧЀСАН

НЕВЧЀСАН, -а, -о, мн. -и, прил. За коса, брада, мустаци, грива — който не е вчесан, подреден, пригладен с гребен; несресан. Косата му,.. изхвръкваше мазна и невчесана отзади, изпод кирливия му фес. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 25. Беше майката на Рашко — около петдесетгодишна жена с леко посребрени невчесани коси и тъмно лице, по което годините бяха оставили бръчки. П. Стъпов, ГОВ, 164. Влезе барон Ридезел с невчесана брада, която бе пригладил само с ръце. В. Геновска, СГ, 392. Минев прекара пръсти през вечно невчесаните си черни къдри и вторачи черните си малко изпъкнали очи в Гергин с присмехулно внимание. Ем. Манов, ДСР, 44. // За човек или глава на човек — който е с неподредени, непригладени с гребен коси; несресан. Срещу портата на Милонас се насъбраха няколко жени, още невчесани, няколко деца, току-що станали от леглото. Д. Талев, ГЧ, 462-463. Преместих пистолета си в предния джоб и станах. Невчесаната ми глава щръкна над храста. П. Вежинов, ЗНН, 144. Обикновено с малко закъснение пристигаше още невчесана и голямата ѝ дъщеря — нашата позната Елиан. Ив. Мирски, ПДЗ, 178. Те [децата] бяха полуголи,.., немити, невчесани. Кр. Григоров, Р, 153.

Списък на думите по буква