НЕВЪЗВРАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЪЗВРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Безвъзвратен; невъзвратим. Сърцето на Гороломова примираше.. Всяка минута беше скъпа сега и невъзвратна. Ив. Вазов, Съч. ХI, 173. Едно ясно, спокойно съзнание, че се отива срещу смъртта,.., че всичко, което ще стане, е неизбежно и невъзвратно. Й. Йовков, Разк. II, 133-134. Майки оплакват горчиво невъзвратната загуба на своите рожби, поразени от отрователните илачи на лъжехекимина. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3, 71. Сърце за мига забравя тъгата, що го трови, / и трепетно внимава на приказката чудна / за минало детинство, за дните невъзвратни / на младите надежди и сънищата златни. П. К. Яворов, Съч. I, 17.