НЕВЪЗВРАТИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЪЗВРАТЍМО нареч. Книж. Безвъзвратно. — Всичко, което наричаме обективна действителност или битие, или съществуване, е всъщност едно мигновение, тясно заключено между това, което е невъзвратимо отминало, и това, което не се е още случило... П. Вежинов, ЗНН, 67. Та не е ли ясно, че където няма почва, животът умира невъзвратимо, трагично, а заедно с почвата умира по мъничко и светът? Н. Хайтов, ШГ, 200. Може би в тоя миг и Матей клепе своята коса, наведен ниско над наковалнята, и никак не подозира, че невъзвратимо и съдбоносно към него върви младият сержант Иван Мравов. Й. Радичков, ВН, 135. И в треската, що ни убива, / като слепци в нощта се дирим, / и по-невъзвратимо ни упива / вихрушката, която свири... Е. Багряна, ЗМ, 23.