НЕВЪЗДЪРЖАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЪЗДЪ̀РЖАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За характер, натура на човек — който лесно се поддава на раздразнение, склонен е да избухва бързо; избухлив, сприхав. Честолюбив и самонадеян, той [Васил Стоянов] е имал невъздържан характер. М. Арнаудов, БКД, 56. За тия свои избухвания писателят не обичаше да говори,.. Очевидно съзнаваше, че те са прояви на негови силни възмущения, изблици на неспокойна, невъздържана натура, и не искаше да си спомня за тях. Сб??СЕП, 52. // За човек — който има такъв характер, натура; избухлив, сприхав. Петър се топеше от гняв и какъвто беше остър и невъздържан, караше се с ръководителите, наричаше ги чиновници и печелеше тяхната ненавист. И. Петров, НЛ, 154. Раковски погледна единия, после другия. Тъй различен беше мълчаливият, съобразителен и хладнокръвен Левски от невъздържания, неразумно смел Караджа. Ст. Дичев, ЗС I, 461. През тия дни тя [Султана] не се караше често и на стария, на Стояна, макар той да беше много невъздържан в радостта си за Ния. Д. Талев, ПК, 9. Невъздържан и буен, той беше готов да се скара с всеки. Й. Йовков, Ж 1945, 55.

2. Прен. За чувства, възгласи и под. — който се изразява силно и спонтанно от човек, който не се въздържа, възпира, ограничава от нещо; необуздан, несдържан. Той крачи отпуснато, бавно и сипе невъздържани хули против целия свят. Й. Йовков, ПК, 86. — Ти беше парик и роб на болярина, беше между нас, твоите братя, и трябваше да те възпираме в твоя невъздържан гняв към всички, които измъчваха и ограбваха нищите. Д. Талев, С II, 257. Той доизпи кафето си, погледна пак портрета и каза: — Аз съм Левски. Занемялата одая изведнъж се изпълни от невъздържани, възбудени възклицания и викове. Призна! Призна! Ст. Дичев, ЗС II, 727. В класа,.., един поток от веселост напояваше атмосферата. Може би и приятната усмивка на учителя тогава да ни заразяваше и да окуражаваше към подобна невъздържана веселост. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136. // За живот — който е изпълнен със силни страсти, при който липсва въздържане от плътски удоволствия, от развлечения; бурен, необуздан. И втъва Петър в размисли по прежен луд и невъздържан живот с Лалча и други млади връстници, на които той, Петър, беше главатарят... Припомня си той лудории по хора̀ и мегдани, свирни, закачки. Ц. Церковски, Съч. III, 115.