НЕВЪЗДЪРЖАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЪЗДЪ̀РЖАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от невъздържан; несдържаност. Всички знаеха Стоян Буйнова, познаваха неговата невъздържаност и острота, волността на мислите му, които, както се говореше, имали своята подкваса от ония оттатък границата — емигрантите. Ст. Дичев, ЗС I, 53. Конете са най-чувствителните животни, и вън от лошото отнасяне, самото неспокойствие и невъздържаност на дяда Давида премина и върху неговия кон. Й. Йовков, ПК, 207. Докато баща му се отнасяше с болезнено примирение към несправедливите постъпки на първожреца, Амбо въставаше срещу тях с младежка невъздържаност, с буйно негодувание. М. Марчевски, ОТ, 192. Ередиа изпи четири чаши [коняк] — невъздържаност, която Фани виждаше за първи път у него. Д. Димов, ОД, 219.