НЕВЪЗМУТИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЪЗМУТЍМОСТ, -тта̀, ж. Отвл. същ. от невъзмутим. На Каулбарсовия повишен тон той [Начович] противопостави пак своята невъзмутимост. С. Радев, ССБ II, 322. Младен беше един от ония корави наши селяни,.., които в последната война — в болниците — учудваха със свръхчовешко търпение и невъзмутимост, подложени под хирургическите инструменти. Ив. Вазов, Съч. VII, 129. Със същото спокойствие и невъзмутимост той отбеляза в бюлетина на Славка, че днес е работила на градината. Ст. Марков, ДБ, 111.