НЕВЪЗПИТАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЪЗПЍТАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който няма добро възпитание. Като студент по същия начин затръшваше вратите и често си имаше разправии с хазаите. Наричаха го селендур и невъзпитан хлапак. Л. Дилов, ПБД, 101. Груби и невъзпитани хора зле тълкуваха някои шеги на стареца и твърде жестоко му отвръщаха. Й. Йовков, Ж 1945, 86. По пътя продължавала да ругае, че Тамара била невъзпитана, че майка ѝ я разваля и че ще прибере детето при себе си "да го направи човек". П. Славински, МСК, 13-14. — Дъщеря било това! Да я отгледаш от парче месо.., и на туй отгоре да ти държи такъв неприличен език! Ама че невъзпитано поколение, а-а-а! Св. Минков, РТК, 115.

2. Който е присъщ на човек с лошо възпитание. Невъзпитано държание.