НЕВЪЗПИТАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЪЗПИТА̀НИЕ, мн. няма, ср. Липса на добро възпитание у някого; невъзпитаност. Той [Аржентинецът] би упрекнал в невъзпитание всеки, който не каже поне две думи на случайната минувачка. Св. Минков, ДА, 91. Той дълго време е служил на Възток и е запознат с грубостта и невъзпитанието на възточните хора. Ал. Константинов, Съч. I, 284.