НЕВЪЗПЍТАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от невъзпитан; невъз‑
питание. Българинът големец мъчно може да определи отведнъж отношенията си към такъв просител и често се оставя да го надделее природната му невъзпитаност. Сб??СЕП, 379. Проява на невъзпитаност.