НЕВЪЗПРИЕМЧИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЪЗПРИЕМЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Неспособност да се възприема, усвоява нещо от някого; несхватливост, тъпота. Той ни предаваше пение и псалтикия. Но,.., аз не можах да разбера тайнствените йероглифи на тая наука. Тая невъзприемчивост към византийската музика огорчаваше баща ми. Ив. Вазов, Съч. Х, 164. Моята невъзприемчивост го отчайваше: — Цялата работа е там, че не искаш да се приспособиш. Ст. Христозова, ДТСВ, 123.

2. Имунитет. Невъзприемчивостта на организма към някои заразни болести е свързана преди всичко със свойството на кръвта да образува противотела. Анат. VIII кл, 71. Накрая получили [учените] нов вид туберкулозен бактерий. Той не можел да предизвиква истинско туберкулозно заболяване у човека, но създавал невъзприемчивост срещу ново и тежко заразяване от туберкулоза. С. Славчев, ЖББ, 37-38. От голямо значение за предпазването от грип е спазването на изрядна лична хигиена.. Естествената невъзприемчивост на организма също играе голяма роля. З, 1969, кн. 1, 18.