НЕВЯ̀РА

НЕВЯ̀РА, мн. няма, ж. Обикн. поет. 1. Липса на вяра, на убеденост в съществуването, осъществяването или истинността на нещо; безверие, неверие. В недомлъвките им [на селяните] прозират съмнения — те са пълни с лоши предчувствия и невяра в силите си. Те говорят за силата на врага, защото се боят от него. А. Дончев, СВС, 666. — А след това? — продължи Каравелов. — Анадолските пълчища като заприиждат? На какво ще се облегнем ние, на кого? — Ти не познаваш моя... нашия план, затова говориш с невяра. Ст. Дичев, ЗС II, 360. Веднъж той [Щерев] повика голям Борован и тикна в ръцете му една манлихера .. — Ама... ама за мене ли е? — заекна слисан от невяра и щастие. — Моя ли ще си е? Д. Ангелов, ЖС, 249. Не вярвате ли?/ Скрийте своята невяра,/ сърцето вярва,/ нека то говори! Д. Габе, С, 87. // Израз на липсата на такава вяра, убеждение; неверие. Немия го сграби за раменете и допря лице до неговото лице — както сторваше Аарона. Най-напред в очите му имаше страшно подозрение и невяра. А. Дончев, СВС, 840. В погледа му [на Панарет] имаше скрита невяра към хората и на устните затаена тежка дума. Д. Немиров, Б, 192.

2. Липса на вяра, увереност в предаността, верността, добрите чувства и намерения на някого; недоверие, неверие. Незнайно за кой път се питаше какво крие царят зад удостояването му. За кой път пред него застана и въпросът за Боян. Винаги будна, невярата му към Петър не му даваше да отдъхне от грижата си за княза. М. Смилова, ДСВ, 209. // Измяна, изневяра, предателство. Всяка жена била жива невяра, и очите ѝ, и хубостта ѝ, само да земе на мъжа ума. П. Тодоров, И I, 130. О, ти разбираше всичко, Никифоре! Ти смътно досещаше измяната на своята царица и невярата на своя вожд! Н. Райнов, ВДБ, 141-142.

3. Липса на вяра, на убеждение в реалното съществуване на Бог, или други свръхестествени сили; безверие, безбожие, неверие, атеизъм. Къде ли еретиците се учат да приказват така равно и умно?.. Кой знае, това, разумява се, са словата на тяхната еретическа вяра и те ги приемат в сърцата си заедно с невярата и греха. М. Смилова, ДСВ, 82. // За правоверните християни — отклонение от нормите и каноните на християнската религия.

Списък на думите по буква