НЕВЯ̀РВАНЕ

НЕВЯ̀РВАНЕ, мн. -ия, ср. Обикн. в съчет. За невярване. Обикн. като сказ. опред. при гл. съм, струва ми се и под. Не може да се допусне, недопустимо е, невероятно е. — Просто за невярване е — забеляза той, .. — Как е възможно да съществува такова невежество? Новото може да не разбират, ала да вървят срещу себе си? Б. Несторов, СР, 115. — Така ли — учудено попита стрина Венковица, на която тие думи се сториха чак за невярване. Т. Влайков, БСК I, 237. Страшни са наистина тия дела и са за невярване; но ония, които за тях цели книги са писали, имат и доказателства. ЦВ, 1861, бр. 39, 2.

Списък на думите по буква