НЕВЯСТА —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕВЯ̀СТА и НЕВЀСТА, мн. невѐсти, ж. 1. Омъжена жена, обикн. млада; булка1. Станка беше уверена в едно — че макар и да е сиромашка селска мома, ще си избере мъж от своята черга и по сърце. .. Кой ще е този добър мъж, на когото тя ще стане невяста? Г. Караславов, ОХ I, 36-37. След сватбата той заведе невястата си в София. Т. Влайков, БСК I, 193. По време на Освобождението и години по-късно госпожицата наричали "кераца". Жената била "кокона" или "невеста". П. Милчев, К, 37. Като гост от никого не викан/ и на чуждо щастие крадец-/ гледам как невяста младолика/ кърми своя хубав младенец. Сл. Красински, З0, 15. Излегла е невястата/ от утрина во неделя,/ да си мете рамни дворе,/ дворе мете солдзи роне. Нар. пес., СбБрМ, 485. Чуди се Кольо, мая се/ как ще децата отгледа,/ най-реши, Кольо, най-реши/ да си невяста доведе. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 138. ● Със собств. име или с име, образувано от името на съпруга, обикн. като свойско обръщение. — Невясто Младенчовице, невясто Младенчовице, имате ли куче? Т. Влайков, Съч. I, 1941, 127. Невяста Райка още се не беше / отсрамила, и срам над къщи падна. П.П. Славейков, Събр. съч. I, 158. Невести Панчовици се скъса на сърцето, като видя, колко малко са спестиле тая година. Т. Влайков, Съч. II, 118. Дочин Дочиници думаше:/ "Дочинице ле невясто,/ я ми кончето изведи/ от мойте темни ахъри". Нар. пес., СбГЯ, 10.
2. Жената на сина по отношение на родителите му, братята и сестрите му; снаха, булка1. Седнали на трапезата. Невястата седяла настрана и чакала да я поканят. .. Сложили пред свекъра голяма пита хляб. Той взел питата и я разчупил на толкова парчета, колкото души били на трапезата. — А на невястата? — рекла свекървата. Ран Босилек, ВП, 50. — Което минало, какво ще го разправяме — ами забави се невястата, да я види сватята! П. Тодоров, Събр. пр II, 112. ● Разг. Като обръщение на съпруг към съпругата си или на свекър, свекърва, домашни, роднини или други хора към млада жена; булка1. Чух майка ми да казва: — То, каквото е почнало, на добро няма да ни изведе! — Не се тревожи, невясто. Мъжете си знаят работата, ще я оправят... Ив. Мартинов, ПМ, 61. — Ами момиче харесале ли сте? А, невясто? — обърна се тя към стрина Венковица. Т. Влайков, БСК I, 179.
3. Диал. Млада жена, обикн. в сватбено облекло при сключване на брак; младоженка, булка1. Като се връщаха от черквата, младата невеста и младоженецът не се отбиха у дома, а продължиха по-нагоре. К. Калчев, ПИЖ, 106. Те подхванаха същите тия песни, които пееха, когато се връщаха от жетва или пък, като зълви, придружаваха някоя невяста. Й. Йовков, Ж 1945, 130. Съществуват даже и сватбени обряди: младоженецът е длъжен да открадне и да "увлече" невястата си, и тоя обряд доволно често са извършва със страшни кръвопролития. Знан., 1875, бр. 11, 165-166. В съботата на невястата уплетват косите на четри реда плетенки,.. През всичкото разстояние на плетенето и сеченето на космите момата невяста постоянно плачи. СбНУКШ ч. III, 90-91. От како петли пеае/ низ гора кой ми помина?/ Поминае ми, минае/ китените ми сватои/ со най-хубава невяста. Нар. пес., СбБрМ, 320.
◊ Царева невяста (невеста). Диал. Невестулка; байнова булчица, невестица2, невестка, царева невестулка (Н. Геров, РБЯ). Минала сватбата и търся невястата (невестата). Диал. Ирон. Върша нещо с голямо закъснение.