НЕГА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀГА, мн. няма, ж. Поет. 1. Състояние на отмаляване, прималяване, предизвикано от силно любовно преживяване, копнеж, желание, страст. Щом тъничките измръзнали пръсти се намериха в грубата шепа на Делфина, тиха нега се разля по цялото му тяло, стана му светло и хубаво. А. Мандаджиев, ОШ, 41. Всяка вечер,.., той минаваше край Нуринкини,.. и случеше ли се да види Нуринка по двора или по пруста — примираше от нега. Х. Русев, ПЗ, 206. Той прекрачи прага и я притисна буйно, поривисто до гърдите си. .. Марийола цяла трепереше от нега и желание. Ст. Чилингиров, ПЖ, 103. — Мила моя, звездице моя — шепнеше той. .. Гласът му трептеше в нега и жад, та той сам не можеше да го познае. М. Смилова, ДСВ, 115.

2. Състояние на пълно спокойствие и отпускане, свързано обикн. с приятни усещания и чувство на наслада, задоволство, блаженство. Овладя го неодолима нега в упоителен унес. Ст. Загорчинов, ДП, 351. Повърни се двадесет и пет години назад, потопи се в кипналите вълни на нашите младенчески възторзи, и ще видиш как ще се освежиш от сладката нега на спомените. Сб??СЕП,

153. Той стана полека,.., навлече бързо панталона и обущата си и направи няколко силни движения с ръцете, за да отпъди сладката нега на съня. Ем. Манов, ДСР, 118. И какъв парк! Алеи сенчести, които кътат удобни ъгълчета за усамотение и нега. Р, 1926, бр. 203, 1.● Обр. Един полегат шип от светлина пронизва мрака и заедно с него сякаш нахлува опияняващата нега на лятната нощ. Й. Йовков, ПК, 138. Синият простор бе затихнал в сънна нега. Някъде зад тях се чуваха гласове. Ем. Манов, БГ, 178-179. Тънък зефир от Средна гора носеше из въздуха прохлада и нега. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 92.

— Рус. нега.