НЕГАСИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕГАСЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За огън, пламък — който не може да се гаси, угаси; неугасим. Негасим пожар.

2. Прен. Поет. За чувство, желание, порив и под. — който е много силен, много траен, който не може да бъде угасен, утолен; неугасим, неугасващ, неутолим. Но е моята страст негасима,/ и безмълвен е пламналий зов -/ че той няма ни образ, ни име:/ аз обичам самата Любов. Е. Багряна, ВС, 27. Как е хубав света, щом в гърдите гори/ негасимата обич от пролет по-ясна. Мл. Исаев, О, 68. Ала в душите като черен камък/ стои изправен спомен скъп -/ стои обгърнат в синкавия пламък/ на вечна негасима скръб. Хр. Смирненски, Съч. I, 76.