НЕГЛА̀СНО

НЕГЛА̀СНО нареч. 1. Без думи, без говор, глас; безгласно, безмълвно, мълчаливо. Бригадирът долови скритата в този човек необикновена сила и негласно си рече, че той ще работи за трима. Й. Гешев, ВТ, 51. Работата захваща спорно,..; всички негласно се надварват кой повече семе да изрони. Д. Бозаков, ДС, 48-49.

2. Без разгласяване, огласяване, обявяване; тайно. Негласно, с особена потайност официалната власт на града преминаваше от ръцете на германците в групите на руската емигрантска офицерска аристокрация. Д. Добревски, БКН, 99. В Цариград имаше тогава негласно вече две партии. Едната бе русофилска, начело с екзарха Антим I, а другата туркофилска, начело с д-р Чомакова. СбЦГМГ, 223.

Списък на думите по буква