НЀГЛИ

НЀГЛИ1 нареч. Остар. и диал. 1. За подчертаване на факт, за чиято достоверност има известни основания за съмнение; може би, вероятно, навярно, възможно, невям, белки, белким. А и колко прости и юначни люде оставиха кости по Тракийското поле! Едного ти сам негли знаеш: Райко, невгашен хусарин. Ст. Загорчинов, ДП, 502. Като се вглеждам назад, чудя се как успях да превъзмогна толкова много трудности.. Негли това стана възможно само благодарение на безпределната ми любов към изкуството. Ив. Димов, АИДЖ, 5. — Защо ти е фенерът, байно? — попита го Първан. — Заповед има — късо отговори непознатият, а по говора му все пак пролича, че не е ни българин, ни турчин. Грък, негли. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 409. Руският пълководец Кутузов негли се е срещнал с българина капитан Георги Мамарчев. Ст. Станчев, НР, 62. Влиянието на Раича върху нашия историк датува негли по-отрано,.., когато Раич посетил Хилендарския манастир за някои документи. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 58.

2. Като съюз. а) Като че ли, като че, може би. Няколко пъти кракът му настъпваше прегърнати двойки,.. Негли за да избегне такива срещи, момъкът тръгна най-сетне по една доста отъпкана пътека, която не след дълго го изведе до широка падина сред гората. Ст. Загорчинов, ДП, 452. Из пет каази съм шетал вече и Али ме нарекоха турци-изедници. Негли за богатите арнаутски одежди, негли за това, че не им се ще от българин да се плашат. П. Спасов, ГЛЗЗ, 10. б) Отколкото; нежели, неже, нели. Леле Марко, леле милий сино, / боле, сино, на двори му иди, / негли, сино, тува да го чакаш. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 258. в) Камо ли, нежели, неже, нели. (Н. Геров, РБЯ).

НЀГЛИ

НЀГЛИ2 частица. Остар. и диал. 1. За изразяване на съпоставяне, сравнение, оприличаване на някого или нещо с друг или с друго нещо; като, сякаш. Слънчевият диск е омотан в гъсти вълма сиви мъгли и пушеци, час по час ги прегаря и се показва негли къс нажежено желязо, но те бързо го затулват. Д. Талев, И, 222. По отпадналото

му [на Попов] сега лице, .., не се четеше нищо, освен негли слабо обръгване. А. Страшимиров, Съч. I, 68.

2. Обикн. при въпрос — за изразяване на изненада, учудване от нещо неочаквано, непредвидено или нелогично; нима. — Негли и агарянци има в кулата? — попита Витомир учудено. Ст. Загорчинов, ДП, 299. "Горко на мене! Защо ли пък дългокоси ахайци/ тичат във страх низ полето, бягат към своите кораби./ Негли и мен боговете жребия зъл ще изпълнят,/ дето го майка ми нявга откри и предсказа?" А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 29.

3. Обикн. за подсилване на някакъв факт, констатация. България е класическа страна на филистерството, дето негли смъртта отваря вратите и славата. К, 1926, бр. 88, 2. Аз в борба съм израсла и негли/ пак в борба ще вървя все напред,/ като кораб готов да потегли/ и през буря в открито море! Л. Стефанова, СКО, 44.

4. За изразяване на желание, пожелание, надежда, че нещо ще стане или ще се постигне; дано. Да би имало смисъл, пак би дигнал трибуна,.. — да извиси глас, да излее безсилния си гняв, негли му олекне. Х. Русев, ПЗ, 178. Той задържа коня — негли тя усети, че той минава. Д. Спространов, ОП, 9. И направил си сградите Алтън Стойо — дядото на Недка, на лично място: на Ярин връх. Да гледа отвисоко. Към Марагидик. Негли затрептят огньовете над имането. З. Сребров, МСП, 38. Нещо ѝ е мъчно/ и радостно — и иска ѝ се нему/ да повери, туй що душа ѝ мъчи/ и тайно радва: "Негли пък това/ го сепне, друго ако не помага!" П.П. Славейков, Събр. съч. I, 160-161.

Списък на думите по буква