НЕГОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕГО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не притежава необходимите качества, поради което не е подходящ да бъде използуван, употребен; непригоден. Кацарят бе турил негодна дъга, тя гниеше бавно и вмирисваше виното. Й. Радичков, СР, 73. Стопанката я драсна веднъж върху палилото на кутийката, повтори, потрети, но никакво пламъче не се появи. Тогава ядосаната жена викна: — Ех, че негодна клечка! А. Каралийчев, ТР, 13. Той наистина беше хвърлил в потока няколко негодни набивки и имаше оправдание да говори така. Х. Русев, ПЗ, 248. Негодното за износ грозде, останало след манипулацията, се изкупува задължително от винопроизводителните предприятия. РД, 1949, бр. 138. 5. Тоя съвет ви давам, защото за мене е ясно, че предметния негоден ръкопис е тайната за вашите лигавения против мен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 310. Негодно семе. // Който е повреден, развален и не може да се употребява. Машините — повечето от тях — се оказаха изведнъж негодни, развалени. А. Гуляшки, МТС, 261. Един дълъг дъсчен навес, под който бяха разхвърляни негодни рала, плугове, чебури.., приключваше правоъгълника на постройките. К. Петканов, ДЧ, 35. — Оръжие от казармите не може да се изнася. Може да се използува само укритото. Но това оръжие е негодно: на оръдията са извадени затворите, на пушките също. Ем. Станев, ИК I и II, 220. Земните трусове продължили. Почти всички оцелели дотогава постройки се повредили и станали негодни за живеене. ВН, 1958, бр. 2216, 4.
2. За човек — който не може, не умее да се справи с определена работа или дейност неспособен, некадърен. Не щеш ли, ленивият и негодният в Бяла Черква ученик внезапно се промени: той се отличи с усърдие и с голяма възприемчивост. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 21. Книгите ли, голямата му бедност ли беше причината, .., но той беше съвсем негоден за каквато и да било работа. Й. Йовков, ПК, 31. — Ако в цялата тази бригада аз излязох най-негодния, тогава за какво ми е да живея? Г. Караславов, ПМ, 105. Негодни чиновници. Негодни управници.
3. Прен. За човек — който е недостоен, подъл, лош. Писарят престорено заруга болния от зъбобол: — Нали ти казвах, кмете: негодни са нашите хора. Липсва им съвест, не си гледат работата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 231. Поглежте само вий тез роби озверени/ наоколо си... Тук е детрониран цар,/ днес най-негодният. К. Христов, Избр. ст, 128.