НЕГОДУ̀ВАМ

НЕГОДУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Изпитвам негодувание, като обикн. го изказвам, давам му външен израз; възмущавам се. Крехка, изящна, тя крачи с енергичната си походка срещу мене и отдалече почва да ме хока, като крещи и негодува. Др. Асенов, СВ, 7. Навалицата глухо негодуваше, а сетне и гласно взе да сипе презрителни и обидни думи върху Зарко. И. Волен, МДС, 76. Аз негодувах в себе си против човешката суета и лицемерие и чаках някой да разкаже нещо искрено и свястно за Яворовата трагедия. М. Кремен, РЯ, 26. Буля Стоянка негодува в себе си, гамосва мълком лакомите деца, които лапат като невидели, но пред майка им ги захвалва и благославя. Ст. Чилингиров, ПЖ, 32. Войняговци се отпущат пред своя учител, оплакват се, роптаят и негодуват. Ив. Унджиев, БВЛ, 63. // Протестирам срещу някого или нещо. Че щяло младото поколение да негодува, че щял народа да се вълнува — хич окото ти да не мига! Ал. Константинов, Знаме, 1895, бр. 20, 20. От тогава България стана зрелище на междуособни войни, поприще на непрестанни възмущения. Но повече народът негодуваше на Петра и на ръководителът му Сурсъбула. В България избухна метеж. Р. Каролев, УБЧИ, 99.

НЕГОДУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Негодувам. Англичанският народ се негодува против правителството, което са двоуми още за станалите свирепости в България. НБ, 1876, бр. 98.

Списък на думите по буква