НЕГОДУВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕГОДУВА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Силно чувство на раздразнение, предизвикано у някого от несъгласието му с нещо, което е в противоречие с неговите разбирания за добро, право, справедливост и др.; възмущение, негодуване, недоволство. Гледайки се в огледалото, занемарен и мръсен, той изпита едновременно и негодувание, и срам. А. Гуляшки, МТС, 81. Очакваше тя да се разплаче. Страхът, че може да направи това, вместо да го смути, усили негодуванието му. Ем. Станев, ТЦ, 67. Тоя път гласчето на Стела трепти от негодувание и страст: — Нищо не разбираш! Др. Асенов, СВ, 32.

2. Външен израз на това чувство; възмущение. Двамата офицери наблюдават шетнята около себе си изумени, очевидно те не са предполагали, че ще се вземат толкова строги мерки .., по лицата им е изписано негодувание и стъписване. Др. Асенов, ТКНП, 158. — Йезуитът Рикардо Ередиа не бива да бъде допуснат като свидетел по делото! В залата премина вълна от глухо негодувание. Д. Димов, ОД, 122. Ни едно негодувание, ни едно озъбване, ни един юмрук не се изпречва пред него. Ив. Вазов, Съч. IХ, 121. Рустем седеше неподвижен, чужд на докторовите негодувания и мисли. Елин Пелин, Съч. II, 77. // Масово, колективно изразяване на несъгласие и неодобрение на нещо, обикн. власт, правителство и под.; протест, недоволство. Негодуванието на поробените и жестоко експлоатирани селски маси, .., сега се насочва към самата държава. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Това народно негодувание имаше своите корени в далечното и близко минало: бунтовете при Дуранкулак и Шабла, протестите по русенските кръвопролития. М. Кремен, РЯ, 248. Тиранията на турците е нетърпима и народното негодувание ще дойде до върха си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 28. Кървавата борба сред якобинците породила силно негодувание сред народа. Негодуванието срещу диктатурата на Робеспиер обхванало и Конвента. Ист. VIII кл, 1965, 57.