НЕГО̀НЕН

НЕГО̀НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Когото не гонят. Ненадейно една заслепителна светкавица осветли мрака, и Краличът видя, че се намира на къра, негонен от никого. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 17. За първи път спокойно клепки склопи/ люляна в тихата планинска гръд./ И в лагера сред древните Родопи/ негонена заспа за първи път. Бл. Димитрова, Л,125. Невикан дойде, негонен си отиде. Послов. П.Р. Славейков, БП I, 300.

Гузен негонен бяга. Разг. За човек, който сам, неволно с поведението си издава, че е извършил нещо нередно, без околните да знаят или да го подозират за това. — Но ти не си ми съобщил нищо конкретно... — нервира се Виктор. — Твоето беше само намеци и предположения... — Намеци, намеци, ама гузен негонен бяга... Др. Асенов, ТКНП, 311-312.

Списък на думите по буква