НЕДАЛЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀДАЛЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се намира на сравнително близко разстояние от някого или нещо; близък. Четниците още не бяха успели да наскачат и от недалечната Белочерковска гора поникнаха като алени божури фесовете на турската потеря. Д. Линков, ЗБ, 96. Глухо беше и по улицата, която се осветляваше от недалечния на ъгъла фенер. А. Страшимиров, Съч. I, 353-354. Напатили се, хората още през лятото се разщъкаха да търсят въглища, но въглища отникъде не им дадоха. Не им дадоха и от недалечните мини. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 103.

2. Който непосредствено предстои да стане, да настъпи или е станал, бил неотдавна; близък. По пъртините скриптяха конски шейни, дворовете червенееха от недалечната Коледа. Й. Радичков, СР, 198. Всъщност срещите,.., винаги са извиквали най-много възторзи и винаги, като някаква печална

традиция от недалечното минало, са предизвиквали по някоя и друга схватка из трибуните. Д. Калфов, Избр. разк., 127. Очакват се българо-френски преговори в недалечно бъдеще. △ Поуки от недалечната история.